Всички сме чували, че пластмасата е огромен световен проблем. Всички знаем, че трябва да рециклираме. Но знаем ли, че само 9% от пластмасата в света е била рециклирана? Знаем ли, че две трети от това, което рециклираме, не може реално да се рециклира? Можем ли да имаме вяра на рециклирането в България? Нека да видим защо алтернативните материали не винаги работят и какво, всъщност, е решението на проблема с пластмасата.
Table of Contents
Омразната пластмаса
Влезте вкъщи. Огледайте се наоколо – пластмасови бутилки, найлонови торбички, чашки и прибори за еднократна употреба (особено, ако сте от Варна и често ви спират водата), клечки за уши… А дори да нямате тези най-чести пластмасови замърсители, със сигурност имате ориз в найлонова торбичка, пластмасова бутилка олио и подобна бутилка с веро. Или телевизор. Или дори мобилен телефон.
Но “всичко е наред, защото рециклирам“, нали? Няма проблем, “аз ползвам пластмасата, но тя се използва отново.” Изхвърляме пластмасата, взима я един вълшебен камион и тя магически изчезва от света, нали така? Всъщност, не точно. Както посочва британското издание Independent, това точно както когато децата запушват ушите си и, клатят глава и пеят “ляляляля”… Време е да отпушим ушите си и да чуем истината – две трети от пластмасата изобщо не може да бъде рециклирана.
Рециклирането е краен вариант и не трябва да се оправдаваме с него.
На световно ниво само 12% от пластмасата, създадена през последните 60 години, е била унищожена (например изгорена). Предвижда се, че до средата на този век в океаните ще има повече тонове пластмаса, отколкото морски живот. За да знаем истинските последици от използването на еднократната пластмаса, е важно да измерим параметрите и. От всички произведени 8.3 милиарда тона пластмаса досега, само 9% са били реално рециклирани.
Кой замърсява най-много?
В края на 2017-та учени от Helmholtz Centre в Германия установяват, че 90% от замърсяванията във водите на планета ни идват реално от 10 реки – 2 в Африка и 8 в Азия. Най-големият замърсител на пластмаса в света е Китай. Може би сега ще преосмислим поръчките от АлиЕкспрес, нали?
Това значи ли, че тук, в Европа, можем да си отдъхнем и да не правим нищо по този наболял въпрос?
Разбира се, че не.
В България изобщо има ли смисъл да се рециклира?!
Наскоро ми зададоха въпрос:
– Къде във Варна мога да рециклирам пластмаса?
– Ами… в цветните контейнери по улиците? Но нямам идея къде има наблизо – отвърнах аз.
– Ама те нали ги събират заедно и отиват на едно и също място… ?
– Май има нещо вярно, да…
Стана ми интересно дали има наистина нещо вярно. В крайна сметка, защо ще си правят труда да слагат всичките тези контейнери наоколо и да имитират рециклиране?! Разрових се и открих една страхотна статия на Капитал. Според нея има огромен смисъл да се рециклира в България, но трябва да се включат повече хора. Защото ако боклукът за рециклиране не достига, ние всъщност дори внасяме боклук. Да, точно така, внасяме боклук!
Боклукът е бизнес
Общината реално се явява единствено един контролен орган, а за рециклирането в България отговарят фирми-подизпълнители. Рециклирането е бизнес. Поради тази причина дори смесеният боклук (за който вече общината е отговорна) минава през сортиране и отделяне на рециклируемите материали. Какво означава това? Ако рециклираме, разходите на общината по сортирането на боклук ще намалеят и ние ще плащаме по-малко данъци! Реално всеки производител на продукти включва такса рециклиране в ценообразуването на продуктите си и в комбинация с таксата смет към общината, удвоява това, което ние плащаме за рециклиране. Рециклирането е един допълнителен стимул за нас като общество, освен, нали, това да спасим планетата.
Ама те слагат всичко в един камион?!
Ами не, не точно, не е в техен интерес да смесват боклука, защото биха си увеличили разходите по този начин. Проста логика. Камионите следват стриктен график, като всеки ден събират различен материал и дори биват глобявани, ако нарушат правилата. Някои камиони събират всички контейнери за рециклиране заедно, но имат отделни разделения вътре в тях. Ако все пак имате сериозни съмнения по повода, искрено ви моля, подайте жалба в съответната ви община, за да предизвикате допълнителна проверка.
За да намерим къде има контейнер най-близо до нас, можем да използваме картата на Екопак – https://www.ecopack.bg/bg/za-grajdani/karta . А на този линк можете да намерите контейнери за дарения на дрехи и текстил към БЧК за градовете в страната, които имат такива.
Защо не можем да спрем да използваме пластмаса
Малко хора се замислят, че трудно можем да живеем без пластмаса. Тя е изключително важна, особено в медицината. Дори за един прост кръвен тест са необходими ръкавици, пластмасова спринцовка, пластмасова епруветка и т.н. – всичко това, за да се осигури стерилна среда и да се избегне разпространението на инфекции.
А какво да кажем за всички електронни устройства? Устройството, на което четете това – то няма ли предимно пластмасови елементи? Аз, лично, не си представям да нося в себе си изцяло метален телефон, тежащ килограм и половина. Да не говорим колко по-скъпо би струвал той. Има и доста други примери, в които избягването на пластмасата би довело до много по-голям въглероден отпечатък и поради това не е нужно да анатемосваме изцяло използването на пластмаса.
Ако вземем за пример един пластмасов лаптоп и такъв, направен изцяло с алтернативни материали – ние ще ги използваме едно и също време. И нека да разгледаме защо алтернативите не винаги са по-добри:
Но има много алтернативи… нали?
Хартията
Всички живеем в една заблуда, че хартиените опаковки и неща са по-добри. Всъщност, да, хартията се рециклира по-лесно от пластмасата, но истинският проблем е, че въглеродният отпечатък за производството и е много по-голям, отколкото на пластмасата. Това прави хартията не-добра алтернатива на пластмасата.
Металът
Производството на метални алтернативи влияе още по-лошо върху природата от хартията. За да може една метална бутилка да има по-малък въглероден отпечатък от пластмасова такава е необходимо да я използваме поне 500 пъти. Това доста променя това какво мислим за металните изделия, нали?
Стъклото
Стъклената бутилка трябва да е употребена поне 20 пъти в сравнение с пластмасовата, за да компенсира за парниковите газове при производството и.
А памучните торбички?
За производството на 1 кг памук са необходими цели 20,000 литра вода! За да компенсираме за това е необходимо да използваме една памучна торбичка поне 131 пъти. Така че нека не се впускаме в това да купуваме много подобни торбички и да подаряваме такива.
Не бързайте да купувате стъклени, метални и хартиени заместители. Използвайте пластмасовите, които имате, колкото по-дълго можете.
Решението
Рециклирането, колкото и хубаво да ни кара да се чувстваме и да намаля данъците, които плащаме, не е решение на проблема с пластмасата. То се третира навсякъде по света като просто бизнес. Поради това:
Решението е простичко – да минимизираме използването на пластмасата в ежедневието си
В никакъв случай това решение не включва да се вманиачаваме във всяко едно нещо. Но от действията на всеки един от нас зависи това големите производители също да пренасочат фокуса си от най-изгодното за тях към най-щадящото природата решение. Ето няколко примера за незабележими за нас неща, с които можем да започнем:
- Поръчвайте си изрично питие без сламка в заведенията. На много места все още ми носят сламки без да съм ги поискала и в този случай знам да предупредя следващия път.
- Носете си бутилка за многократна употреба, може и от онези, които имат филтър за пречистване на вода.
- Носете си чаша за многократна употреба – има прекрасни и евтини термоси, които могат да се използват дори и лятото на плажа. Доста плажни заведения ни дават пластмасови чашки, за да избегнат риска от стъкла в пясъка. Е, аз пък искам да избегна пластмасовите им чашки.
- Носете си кутии за многократна употреба – ако често взимате храна за офиса отвън – носете свои кутии. Все повече търговци се радват от това, а донякъде е и наша отговорност да ги “научим”, че така е правилно.
- Всички го знаем, но все пак – носете си торбичка за многократна употреба, когато ходите до магазина. Винаги се случва да забравим, но на пазарите за плодове и зеленчуци все още се използват ужасно много найлонови торбички.
- Не купувайте излишни пластмасови подаръци и играчки – винаги има практична алтернатива!
- Когато си купувате нещо си задайте простичкия въпрос – имам ли нужда от това нещо изобщо? През последните няколко години започнах да си задавам този въпрос за много неща. Не бих казала, че се лишавам от нещо грандиозно. Но определено нямам нужда от 10 чифта дънки, нито от 5 кукли Барби за детето ми.
- Ако не можете да избегнете пластмасов или найлонов продукт, все пак попитайте и проучете дали има по-добра алтернатива – ще се учудите, но има дори и рециклирани найлонови торбички
- Дарявайте – ако не сте използвали нещо повече от 12 месеца, винаги можем да намерим на кого да го подарим или дарим. Дори стари телевизори, лаптопи, слушалки, всякаква електроника ще могат да зарадват някое детенце в дом.
- Използвайте многократно пластмасови и найлонови продукти, които имате
- И най-накрая – проучете къде около вас има специализирани контейнери за рециклиране и ги използвайте!
Има много алтернативни продукти, които можем да използваме (очаквайте скоро блог пост с интересни заместители!), както и много компании, които дори даряват част от печалбата си в името на това да спасим планетата. Огромните компании като Старбъкс и МакДоналдс вече започнаха да правят стъпки, макар и малки, към това да са малко по-“зелени”.
Но истината е, че всичко зависи изцяло от нас и това да правим малки подобрения в ежедневието си, за да избегнем пластмасата.
Кой е вашият алтернативен продукт и алтернативно решение?
*Понеже държа всичко да е прозрачно, ще видите, че към повечето факти в статията има линкове. Ето пълния списък с източници и статии, от които са използвани фактите и които може да прочетете допълнително:
Zero waste myths: should we really be avoiding plastic?
Имам удоволствието да ви представя първата си книга - "Най-красивите кътчета по Черноморието". Аз, Ели от Друми в думи и Наде от Тефтерчето на един пътешественик създадохме един абсолютно разкошен пътеводител. Разходете се от Дуранкулак чак до Резово и открийте познати и непознати кътчета, скрити плажове и важни исторически забележителности.
4 comments
Съгласем съм със статията. Медиите и политиците ни заблуждават!
Добра статия, но имам малко забележки:
Мобилните телефони (например iPhone) са стъклени или алуминиеви. Има и други примери, но keep it simple.
За лаптопите – отново MacBook… Последната им инициатива е да ги правят със рециклирани кенчете.
На пластмасите има един знак за рециклиране – примерно РЕТ 1 или ALU 41 на кенчета – цифрата показва колко пъти може да се рециклира суровинита.
Има компании, които работят със 100% рециклирани материали. Например ecoever е събира боклуци от океана и ги рециклират.
Вече има т.н. острови от боклуци в океаните!
Стара хартия не се рециклира! Има проблем с отделянето на мастилото и прецаква цялата хартия за рециклиране.
Хубава статия и полезен коментар на Я. Д. (впрочем моя iPhone е с пластмасов гръб). Иначе памучната торбичка смятам да я ползвам много повече от 131 пъти; ако имах метална бутилка, също щях да я ползвам много повече от 500 пъти (ползвам термос). Човек като си купи нещо такова, идеята е да бъде за многократна употреба. Така че не съм си променила отношението към металните бутилки.
Към съветите може да се добави например това да си носиш свои кутии, макар че за много хора това би било досадно. Напоследък го правя, понякога е успешно, друг път – не, защото в магазините не винаги се съгласяват да ми сипят в моя кутия. Случи ми се в един и същ магазин веднъж да приемат моята кутия, а следващ ден друга продавачка да я отхвърли. „Но тук са ми сипвали в моя кутия?“ „Направили са ви компромис, от ХЕИ-то не ни дават“. 🙁 Интересно като си сготвиш нещо вкъщи в по-голямо количество, в какво прехвърляш съдържанието на тенджерата… Все едно ще се отровя, ако ми сипят в собствен съд, и после ще ги смятам за отговорни.
Може да разгледате http://zerowastesofia.com/ за идеи за намаляване на отпадъка, също сайта на първия ресторант с нулев отпадък в България – https://blagichka.com/
Здрасти! Напълно съм съгласна с коментара ти 🙂 Идеята ми беше основно от типа “Ако си взимаш метална бултилка за вода всяка година, то не помагаш на природата, а по-скоро обраното.” 🙂 За кутиите – да, аз, лично, рядко взимам храна отвън (както и доста от приятелите ми), затова и не съм го включила като препоръка. В общи линии за мен най-важното е всеки да се съсредоточи върху най-големите замърсители в своя живот и да reuse-ва, колкото може, а не да мисли, че като рециклира “всичко е наред”. Zero Waste Sofia са страхотни, следя ги отдавна!